Европейският парламент подкрепя правата на човека

Зачитането на правата на човека е една от основните ценности на Европейския съюз. Всяко нарушение на тези права, било то в рамките на ЕС или извън него, се отразява на демократичните принципи, на които почива нашето общество.  Европейският парламент води борба срещу подобни нарушения чрез законодателни действия, а също така като се включва в наблюдението на избори, провежда ежемесечно разисквания в областта на правата на човека в Страсбург и поставя правата на човека в основата на външнотърговските си споразумения.

Европейският парламент подкрепя правата на човека и чрез ежегодното присъждане на учредената през 1988 г. награда „Сахаров" за свобода на мисълта. Тази награда се присъжда на личности, дали изключителен принос в борбата за правата на човека в целия свят, като насочва вниманието върху нарушенията на правата на човека и подкрепя лауреатите и тяхната кауза.

Финалисти за наградата „Сахаров“ за 2019 г.

1. Мариеле Франко, вождът Раони и Клоделис Силва душ Сантуш, гласове в защита на правата на човека и опазването на околната среда в Бразилия 2. Илхам Тохти 3. „Възстановителите“ (The Restorers)

Олег Сенцов, Лауреат на наградата „Сахаров“ за 2018 г.

Андрей Сахаров

Мариеле Франко

Мариеле Франко е бразилски политик, феминист и активист в областта на правата на човека. Тя е чернокожа бисексуална активистка, която се застъпва за правата на жените, на младите чернокожи хора, на обитателите на фавелите и на хората от ЛГБТИ общността в Бразилия. Тя е убита жестоко през март 2018 г., на 38 години.
 
Франко е родена и израства във фавела в Рио де Жанейро. След като получава магистърска степен по публична администрация от Федералния университет на Флуминензе, от януари 2017 г. до смъртта си тя заема длъжността градски съветник в Общинската камара на Рио де Жанейро, като е излъчена от Партията за социализъм и свобода (PSOL).

Франко критикува неприкрито полицейското насилие и извънсъдебните екзекуции. Тя сигнализира за много случаи на саморазправа и други нарушения на правата на човека, извършвани от полицейски служители и държавните сили за сигурност. Малко преди да бъде убита, Франко е натоварена със задачата да отговаря за наблюдението на федералната намеса в областта обществената сигурност в Рио де Жанейро.

На 14 март 2018 г. Мариеле Франко държи реч в Рио де Жанейро. На връщане, на задната седалка на автомобила, в който пътува, тя е простреляна многократно и убита от двама убийци, стреляли от друг автомобил. Убит е и шофьорът ѝ Андершон Педро Гомеш. През март 2019 г. двама бивши полицейски служители са задържани и обвинени в убийството ѝ.

По отношение на зачитането на правата на ЛГБТИ лицата Бразилия се нарежда сред най-напредналите страни не само в Латинска Америка, но и в света - от май 2013 г. хората от ЛГБТИ общността в цялата страна имат право да сключват брак. В последно време обаче положението се е влошило драстично, както се вижда от различни доклади. По данни на „Гей група на Баия" (Gay Group of Bahia) - едно от най-отдавна съществуващите сдружения на ЛГБТИ лица - през 2018 г. хомофобията и престъпленията от омраза са били причина за най-малко 420 убийства или самоубийства на хора от ЛГБТИ общността в Бразилия. Съгласно тези данни от 2011 г. насам броят на смъртните случаи на ЛГБТИ лица, които се дължат на дискриминация, е нараснал значително. През 2011 г. са регистрирани 130 смъртни случая, а през 2008 г. те са били 187. През 2017 г. броят на смъртните случаи е нараснал повече от три пъти, като е достигнал 445.

Вождът Раони

Раони Метуктире (роден около 1930 г.), известен също като вожда Раони или Ропни, е водеща фигура и природозащитник от бразилското коренно население. Изключително популярен като водач на номадския народ каяпо, който населява Амазония, той се превърна в емблематична фигура в борбата срещу обезлесяването.

Името Раони се свързва с мистерията и силата на народа каяпо. Раони е роден в село Краймопиякаре, днес познато под името Капот, в самото сърце на щата Мато Гросо. На 15 годишна възраст започва да носи лабрет, декоративен диск, който войните носят на долната си устна, когато искат да покажат, че са готови да умрат за своята земя. Размерът на диска постепенно се увеличава, за да достигне своя окончателен размер след четири месеца.

В продължение на четири десетилетия този харизматичен вожд води борба за спасението на своята родина - дъждовната тропическа гора в Амазония. Той придобива известност, след като белгийският режисьор Жан Пиер Дутильо създава документален филм за него, озаглавен „Раони".

През 1989 г., придружаван от певеца Стинг, Раони за пръв път напуска Бразилия, за да отправи към световната общественост зов за помощ. В своя призив той предупреждава, че обезлесяването не само погубва последните останали индиански племена, но застрашава и бъдещето на хората по целия свят. „Всички дишаме същия въздух, всички пием една и съща вода, споделяме една и съща планета. Всички трябва да я пазим." Благодарение на своята кампания Раони постига целта си през 1993 г.: създаден е един от най-големите резервати за тропически гори, обхващащ щатите Мато Гросо и Пара.

През 2009 г. Раони още веднъж напуска родния си край. Териториите, за които е водил тежка борба, отново са застрашени, този път от проекта за язовир „Бело Монте". Раони решава да подеме последна кампания, като на своя официален уебсайт публикува международна петиция срещу запланувания проект на седем езика.

Но и извън Амазония Раони е жив символ на борбата, която водят последните амазонски племена, за да защитят своята хилядолетната култура, свързана пряко със самата природа. Тяхната борба е борба за живот. Раони се е срещал със световни лидери, но е съхранил скромността си и все още живее в колиба и притежава много малко.

Клоделис душ Сантуш

Клоделис Силва душ Сантуш, бразилска природозащитничка и правозащитничка от Пара, става активист след убийството на нейния брат и съпругата му, застъпвали се за преустановяването на незаконната сеч и обезлесяването в амазонската дъждовна гора в Бразилия. Самата Сантуш води борба срещу незаконния дърводобив, нелегалното животновъдство и производство на дървени въглища в Амазония.

„Искаме светът да не си затваря очите за това, което се случва тук", казва Сантуш. „Не е допустимо хора да бъдат убивани затова, че защитават правата на човека и едно обществено благо - околната среда."

Роднините на Сантуш са сред тези повече от 1500 души от 50 държави, които между 2002 и 2017 г. са били убити затова, че са бранили земята, водата, горите и други природни ресурси. Според резултатите от проучване, публикувано в списанието „Нейчър състейнабилити" (Nature Sustainability), в течение на тези 15 години годишният брой на хората, чийто живот е бил отнет, се е удвоил, а убийства има преди всичко в държави с високи равнища на корупция и слабо спазване на принципите на правовата държава.

За защитници и активисти в областта на околната среда Бразилия е сред най-опасните държави в света. Според доклада на „Глобал уитнес" (Global Witness) данните относно убийствата вероятно са занижени, особено в обширните селски райони, където достъпът до транспортна инфраструктура е ограничен.

Илхам Тохти

Илхам Тохти е известен уйгурски защитник на правата на човека, преподавател по икономика и адвокат, застъпващ се за правата на уйгурското малцинство в Китай. В продължение на повече от две десетилетия той работи неуморно за насърчаване на диалога и разбирателството между уйгури и китайци. През септември 2014 г. - в рамките на двудневен показен процес - Тохти е осъден на доживотен затвор. Въпреки страданията, които претърпява, той продължава да се застъпва за умереност и помирение.

Тохти е известен със своите научни изследвания, посветени на отношенията между ханските китайци и уйгурите, и е активен застъпник за прилагането на законите за регионалната автономия в Китай. Той поддържа и платформата Uyghur Online - интернет сайт, на който се обсъждат въпроси, засягащи уйгурската етническа група. Посредством тази платформа Илхам Тохти редовно критикува изключването на уйгурското население в Китай от развитието на страната и насърчава повишаването на осведомеността за статута на уйгурската общност в китайското общество и за отношението, което се проявява към нея. За тази негова дейност китайската държава го обявява за „сепаратист" и в крайна сметка той е осъден на доживотен затвор.

За своето дело в тези трудни условия Тохти получава наградата PEN/Награда „Барбара Голдсмит" за свобода на писане за 2014 г., наградата „Мартин Еналс" за 2016 г. и Наградата за свобода на Либералния интернационал за 2017 г. Той е номиниран за Нобеловата награда за мир за 2019 г.

През последните години китайското правителство подлага уйгурския народ на безпрецедентни репресии заради уникалната му етническа идентичност и религиозни убеждения. От април 2017 г. насам над един милион невинни уйгури са били произволно задържани в мрежа от лагери за интерниране, където са били принуждавани да се откажат от своята етническа идентичност и от религиозните си убеждения и да се закълнат в лоялност към китайското правителство.

Случаят на Илхам Тохти засяга основните международни въпроси и въпросите, свързани с правата на човека, а именно: насърчаването на умерени ислямски ценности в контекста на религиозни репресии, ръководени от държавата, усилията за стимулиране на открит диалог между мюсюлманско малцинство и преобладаващото немюсюлманско население, както и потискането от страна на авторитарната държава на гласовете, проповядващи оказването на съпротива без насилие.

„Възстановителите" (The Restorers)

Възстановителите" е група от млади кенийки, които се борят срещу гениталното осакатяване на жени, като разработват приложение, наречено i-Cut. Студентките Стейси Овино, Синтия Отиено, Пюрити Ачиенг, Маскрин Атиено и Айви Акини се наричат „Възстановителите", тъй като искат да възстановят надеждата у момичетата, които живеят в пълна безнадеждност.

Приложението i-Cut дава възможност на млади жени да потърсят медицинска и правна помощ преди или след принудително подлагане на генитално осакатяване. Интерфейсът на приложението разполага с пет различни бутона със следните възможности: „помощ", „спасяване", „подаване на сигнал" „информация относно гениталното осакатяване на жени" и „даряване и обратна информация". Първите три възможности позволяват на момичета да потърсят незабавна помощ, да открият спасителен център или да сигнализират за процедурата на органите в държавите, в които тази практика е незаконна. Приложението i-Cut се нареди сред финалистите в конкурса „Текновейшън челъндж" (Technovation Challenge) за 2017 г., чиято цел е да се насърчава участието на жени в сферата на технологиите.

Съгласно определението на Световната здравна организация гениталното осакатяване на жени обхваща всички процедури, които включват частично или пълно отстраняване на женските външни полови органи или други увреждания на женските гениталии по немедицински причини. Въпреки че гениталното осакатяване е признато в международен мащаб като нарушение на правата на човека, понастоящем в света има над 200 милиона момичета и жени, които са станали жертва на тази практика. 500 000 от тях живеят в Европа. Всяка година повече от 3 милиона момичета в света са изложени на риск от генитално осакатяване: това означава седем момичета на минута, като повечето от тях са подложени на тази процедура преди да навършат 15 години.

Гениталното осакатяване на жени може да предизвика сериозни здравословни усложнения и да доведе дори до смърт. Момичетата, които се подлагат на генитално осакатяване, са изложени в по-голяма степен на опасността да бъдат принудени да сключат брак в детска възраст и да напуснат училище, като по този начин се подкопават шансовете им да изградят по-добро бъдеще за себе си и своите общности. Тревожна тенденция в някои страни е медикализацията на гениталното осакатяване на жени, което означава, че процедурата се провежда от доставчик на здравно обслужване. Освен че се нарушава медицинската етика, съществува опасност тази практика да бъде легитимирана, тъй като оставя впечатлението, че няма вредни последици за здравето.

Усилията в световен мащаб ускоряват напредъка, постигнат по отношение на премахването на практиката на гениталното осакатяване на жени. На днешно време вероятността едно момиче да бъде подложено на обрязване, е с 33% по-малка, отколкото преди 30 години. При все това предвид настоящия прираст на населението поддържането на това постижение на същото равнище представлява значително предизвикателство.

Как Европейският парламент подкрепя правата на човека?

Освен посредством наградата „Сахаров", Европейският парламент подкрепя зачитането на правата на човека също така чрез конкретни политически и законодателни действия.

Обратна връзка

Информационни кампании (ГД „Комуникация”)

European Parliament
60 rue Wiertz / Wiertzstraat 60
B-1047 - Bruxelles/Brussels
Belgium
Βραβειο Ζαχαρωφ Του Εκ 2019